Тракийският маршрут: гробници, злато и скални светилища
© 2026 AdventureLab.ai. Всички права запазени.
Тракийският маршрут: гробници, злато и скални светилища

Тракийският маршрут: гробници, злато и скални светилища

Изписана гробница, открита случайно от войници, царски град под язовир и скален оракул, който според легендата предсказал съдбата на Александър Македонски: тракийският маршрут на България с кола.

5 октомври 202616 мин четенеИзточник: Traventuria Ltd

През 1944 г. войници, копаещи окоп край Казанлък, пробиват в малка кръгла камера. Под купола ѝ изписана двойка се държи за ръце на погребален пир — рисунка на около 2300 години. Оригиналът днес е запечатан, за да се опази, а посетителите разглеждат точно копие наблизо. Такъв е целият тракийски маршрут: могили, копия и съкровища зад стъкло, а зад всяко от тях — история, която си струва да чуете.

Този маршрут следва онова, което траките са оставили след себе си. Минава през Розовата долина, Старосел, Източните Родопи с Перперикон и Татул и североизточната гробница при Свещари, а за среброто от Рогозен си струва отклонение до Враца. По пътя ще влезете в каменни гробници на тракийски владетели, ще се изкачите до скалата, където според легендата оракул предрекъл бъдещето на Александър Велики, и ще научите за царски град, потънал под водите на язовир.

Добре е да знаете: този пътеводител е проверен през октомври 2026 г. Малките селски обекти работят кратко или отварят само при заявка, затова потвърдете работното време и цените на официалните сайтове. Цени даваме само там, където официален източник ги потвърждава.

Кои са били траките?

Историята на тези земи започва със злато. Още преди траките, около 4600–4200 г. пр. Хр., хората край Варна погребват мъртвите си с накити, които днес са сред най-старото обработено злато в света; повече — в пътеводителя ни за Варна. Хилядолетия по-късно траките ще продължат същия обичай.

В писаната история те влизат през погледа на гърците. През V век пр. Хр. Херодот пише за тях:

Траките са най-многобройният народ след индийците. Ако имаха един владетел или можеха да се разберат помежду си, щяха да бъдат непобедими.
Херодот, „История“, V в. пр. Хр.

Това така и не се случва: одрисите, гетите, трибалите, сердите и беспите остават отделни племена. Херодот разказва още, че траките плачели при раждане и празнували при погребение. Може би затова са влагали толкова богатства в гробовете. Гърците им приписват и най-прочутия си певец: Орфей, чиято лира движела скали и реки. Според преданието той слязъл в подземното царство, за да върне Евридика, а пещерата Дяволското гърло в Родопите се смята за неговия вход.

През V век пр. Хр. одрисите създават най-силната тракийска държава — Одриското царство. Век по-късно обаче Филип II Македонски, бащата на Александър, поставя голяма част от Тракия под своя власт. Но тракийските царе не изчезват. В края на IV век пр. Хр. одриският цар Севт III издига собствена столица край Казанлък — Севтополис. По-късно идва Рим: през 46 г. сл. Хр. Тракия става римска провинция, а тракийски имена и богове оцеляват върху римски релефи.

Над две хилядолетия по-късно и градът, и царят се появяват отново: Севтополис — при строежа на язовир през 1948 г., а бронзовата глава на Севт III — в могила край Шипка през 2004 г. И двете истории ще чуете по маршрута.

Снимка на златните съдове от Панагюрското съкровище, сред тях ритони с глави на животни и голяма фиала
Източник: Visit Bulgaria

Траките не оставят книги, затова историята им разказват гробовете: злато, сребро, бронз и каменни камери под могилите. Гробовете обаче не са летописи: датите на находките са приблизителни и археолозите още спорят за много от тях. Затова този маршрут минава от могила на могила: всяка гробница добавя по една страница към разказа.

Маршрутът ден по ден

Маршрутът е едно пътуване с кола за седем дни: от София през светилищата на Старосел, златото в Пловдив, скалните градове на Източните Родопи и царските гробници около Казанлък до Свещари и древното злато на Варна. Всеки ден е подреден така, че да не се връщате назад, а под заглавието му ще видите колко път ви чака. Ако имате още един ден, в края ще намерите излет до сребърното съкровище във Враца.

Съвет: находките са в музеите, а на самите обекти ще видите могили, скални светилища и гробници. Затова, когато можете, започвайте от музея: когато сте видели златото във витрината, празната могила, от която идва, придобива смисъл.

Без кола: влаковете са стари и не стигат до обектите, а регионалните автобуси свързват Казанлък, Кърджали, Разград и Враца само с по-големите градове. Последният участък до обектите почти не се обслужва, затова без кола е по-лесно да се присъедините към организирана обиколка.

Нямате кола? Резервирайте обиколка

Водени еднодневни излети и занимания в България, без да се налага да шофирате.

Разгледайте преживяванията
СофияСофияДен 1: Старосел1Ден 2: Панагюрското съкровище в Пловдив2Ден 3: Перперикон3Ден 4: Татул4Ден 5: Казанлък, музей „Искра“ и гробницата5Ден 5: Севтополис и язовир „Копринка“Ден 5: Могилите край ШипкаДен 6: Абритус6Ден 7: Свещарската гробница7Ден 7: Археологически музей, Варна7Още един ден: Враца и Рогозенското съкровище+
Дни 1–2: Старосел и ПловдивДни 3–4: РодопитеДен 5: КазанлъкДни 6–7: Разград, Свещари и ВарнаОще един ден: Враца

Ден 1: Старосел

София → Старосел: около 2 ч
Старосел → Пловдив, за нощувка: около 1 ч

Преди да тръгнете: вземете колата в София сутринта на първия ден. За повечето пътища е нужна винетка — вижте основния ни пътеводител. Запишете всички обекти като точки в навигацията си още сега: табелите към тях може да са оскъдни.

В Старосел лозята стигат до самите могили. Тук, в подножието на Средна гора, траките са строили храмове за своите царе. Обектите се разбират най-добре с екскурзовод.

Снимка на древни каменни основи под дървен навес с керемиден покрив на хълм край Старосел
Източник: Evgeni Dinev, Uchiteli.bg

През 2000 г. археологът Георги Китов разкопава Четиньовата могила и открива под нея нещо повече от гробница. Могилата е опасана с каменна стена, дълга 241 метра, а към входа води каменно стълбище, някога пазено от два лъва. Лъвовете са откраднати и днес от тях са останали само три лапи.

241метра

е дълга каменната стена, която опасва Четиньовата могила.

Коридор и преддверие водят до кръгла зала, широка 5,4 метра, с десет колони покрай стените. Китов е убеден, че това е храм на обожествен цар, и го свързва със Ситалк, а други учени назовават Аматок II. Спорът продължава и днес.

Четиньовата могила обаче не е единственият храм тук. На кратка разходка надолу по хълма, под могилата „Хоризонт“, траките строят втори, с колонада от десет дорийски колони. А високо в планината, на връх Кози грамади, вероятно е живяла знатта, за която са издигнати тези храмове. Крепостта ѝ пада пред Филип II Македонски през 341 г. пр. Хр. Така в Старосел на едно място виждате целия тракийски свят: крепостта горе в планината и храмовете долу, в които знатта е почитана и след смъртта си.

Работно време:

Четиньовата могила
Всеки ден08:30–16:00
През лятоточесто до 17:30–18:00

Вход:

Цена
Възрастеноколо €1,50–€2
Ученик, студент или пенсионероколо €0,50
Беседа на българскиоколо €3
  • Паркингът край обектите в Старосел е безплатен.

„Хоризонт“: входът е безплатен, а обектът е на открито и може да се разгледа по всяко време. Повече информация

Кози грамади: входът е безплатен, а руините са на открито и без персонал. Стига се с дълъг преход или с джип, а за екскурзовод се обърнете към туристическия информационен център в Хисаря. Повече информация

Ден 2: Пловдив и Панагюрското съкровище

Ден в Пловдив, без шофиране

Снимка на деветте златни съда от Панагюрското съкровище на черен фон: ритони с животински глави, кани с женски глави, фиала и амфора
Източник: Николай Генов, Институт по балканистика с център по тракология, Wikipedia

На 8 декември 1949 г. трима братя, Дейкови, копаят глина за керемидената фабрика край Панагюрище, когато удрят нещо твърдо. От пръстта излизат девет златни съда, около 6 кг чисто злато, които блестят, сякаш са изработени вчера. Братята предават находката и тя стига до музея в Пловдив.

Едва там става ясно какво са намерили: цял сервиз за вино на тракийски владетел. В него има четири ритона — рогове за пиене с формата на животински глави, — три кани с формата на женски глави, голяма плоска фиала и амфора с дръжки във формата на кентаври. По стените им оживяват сцени от гръцките митове.

Съкровището е от края на IV или началото на III век пр. Хр. и вероятно е заровено при опасност, а собственикът му така и не се връща за него. Днес то е сред най-известните тракийски находки в света и често обикаля големите музеи, затова преди да тръгнете към Регионалния археологически музей в Пловдив, проверете дали е там.

Намерете къде да отседнете

Хотели, апартаменти и актуални цени за Пловдив — най-добрата база за Старосел, Родопите и панагюрското злато.

Вижте настаняване в Пловдив

Ден 3: Кърджали и Перперикон

Пловдив → Кърджали: около 2 ч
Кърджали → Перперикон: 20–30 мин

Колкото по на изток отивате в Родопите, толкова по-рядко виждате борови гори и толкова по-често — голи скалисти била. Тук, около язовир „Кърджали“, траките са почитали боговете си не в храмове, а по върховете на скалите. Базата е градът със същото име, със смесено българско и турско население, откъдето ще стигнете и до двете светилища.

Снимка на издълбаните в скалата зали и стъпала на върха на Перперикон, с есенни гори наоколо
Източник: Vislupus, Wikipedia

Според легендата през 335 г. пр. Хр. младият Александър Македонски идва в Родопите, за да попита оракула на Дионис какво го чака. Виното, излято върху олтара, пламва толкова високо, че жреците виждат в това знак: Александър ще покори света.

Три века по-късно римският историк Светоний разказва, че същото чудо се случва пред бащата на бъдещия император Август.

Когато бащата на Август принасял жертва, от изляното на олтара вино лумнал пламък, който се издигнал над покрива чак до небето. Такова знамение се случило само с Александър Велики при същия олтар.
Светоний, „Животът на дванадесетте цезари“, II в. сл. Хр.

Археологът Николай Овчаров, който разкопава Перперикон, е убеден, че прочутият олтар е бил точно тук, макар че не всички учени са съгласни с него.

Отдалеч хълмът изглежда като обикновена скала, докато не забележите стъпалата, коридорите и залите, издълбани в камъка. Хората идват тук да се молят още преди около 7000 години, а с времето хълмът се превръща в цял град. На върха е акрополът, обграден със стени, дебели почти три метра. Под него е дворецът-светилище, лабиринт от над 50 зали, стаи и стълбища, а в една зала без покрив стои кръгъл скален олтар, широк около два метра — може би онзи, на който пламнало виното. По-късно светилището става епископско седалище, а животът тук продължава чак до идването на османците през 1362 г.

Работно време:

СезонЧасове
май–септемвриВсеки ден, 08:00–20:00
октомври–априлВсеки ден, 08:30–18:00 или до здрач

Вход:

БилетЦена
Възрастеноколо €7
Студент, ученик или пенсионероколо €3
Семеен (2 възрастни + 2 деца)около €15
Дете до 7 г., човек с уврежданеБезплатно
Група от 20 или повече души50% отстъпка
Беседа с екскурзовод (със записване)около €26
Аудиогидоколо €4 (около €2 на вашия телефон)
  • Изкачването е около 30 минути нагоре по неравни каменни стъпала и почти без сянка. Отделете около два часа.

Ден 4: Татул

Кърджали → Татул: 45–60 мин
Татул → Казанлък, за нощувка: около 2 ч 30 мин

Снимка на скалата с форма на пресечена пирамида на Татул, частично покрита с навес, сред горите на Източните Родопи
Източник: Anton Lefterov, Wikipedia

Траките смятат Орфей за един от своите — певецът, чиято лира омайва зверовете и отваря дори портите на подземния свят. Когато губи любимата си Евридика, той слиза за нея в царството на мъртвите, но се обръща назад твърде рано и я губи завинаги.

Над село Татул има място, което носи неговото име — Светилището на Орфей. Тук скалата е изсечена като пресечена пирамида, на върха ѝ са издълбани два саркофага, а около нея има кръг от олтари и кладенец, дълбок три метра. Идеята, че Орфей е погребан точно тук, обаче се появява едва през 70-те години на XX век, а древните автори не са единодушни къде е гробът му.

Каквото и да е лежало в саркофазите, мястото е било свято дълго време. При разкопките са открити три макетни колела на колесница и част от златна маска. Дали тук е лежал Орфей, може би никога няма да разберем. Но застанете на върха на скалата и ще усетите защо траките са избрали точно това място, за да бъдат по-близо до боговете си.

Работно време:

СезонЧасове
ЛятоВсеки ден, 09:00–20:00
ЗимаВсеки ден, 09:00–17:00

Вход:

Индивидуален билетГрупа над 20 души
Възрастеноколо €3около €2
Ученик, студент или пенсионероколо €1,50около €1
Дете до 7 г., човек с над 90% намалена работоспособностБезплатноБезплатно
Беседа с екскурзоводоколо €13около €13

Уебсайт:

Посетете уебсайта

Посещения с екскурзовод (на български): община Момчилград, +359 888 52 84 67.

  • Теренът е неравен варовик и почти без сянка.

След дъжд: някои пътища към скалните светилища в Родопите са чакълени, затова ги проверете, преди да поемете по тях.

Ден 5: Казанлък и Долината на тракийските царе

Всички обекти са на кратко разстояние от Казанлък

Снимка на три момичета в народни носии с венци от рози, които хвърлят розови листенца сред розово поле
Източник: Agrozona.bg

Казанлък е естествената база за сърцевината на маршрута. Лежи в Розовата долина, където маслодайните рози се берат на ръка в края на май и през юни. Беритбата е рано сутрин, защото набраните по-късно венчелистчета съдържат по-малко масло. В разгара на беритбата, обикновено в началото на юни, Казанлък отбелязва Празника на розата. Тогава градът се пълни с гости, затова резервирайте настаняването рано.

Започнете от музея, където са находките, и продължете с копието на гробницата и язовира над Севтополис. Могилите край Шипка оставете за накрая: до тях се ходи повече, а някои се отварят само с екскурзовод.

Музей „Искра“, Казанлък

Снимка на сградата на Исторически музей „Искра“ в Казанлък с каменен релеф на колесница на фасадата
Източник: Посети Казанлък

Повечето могили в долината днес са празни. Златото, бронзът и керамиката, погребани с тракийските владетели, са тук, в музей „Искра“ — един от най-старите извън столицата, основан през 1901 г. Любопитното е, че от 1930 до 1958 г. го ръководи не археолог, а писателят хуморист Чудомир.

Звездата на музея е бронзовата глава на Севт III, за която разказахме по-горе. Отблизо се вижда всяка къдрица на брадата, а погледът на царя и след 2300 години е строг. Главата понякога заминава за изложби, затова попитайте дали е тук.

Музеят стопанисва и гробниците в долината: копието на Казанлъшката гробница, Косматка, Шушманец, Хелвеция, Грифоните и Оструша. Тук ще разберете кои от тях са отворени в момента и за кои ви трябва екскурзовод, преди да тръгнете към Шипка.

Работно време:

Всеки ден, 09:00–17:30

Вход:

Цена
Възрастен€4
Студент€1
Дете под 7 г.Безплатно
Беседа на български€5
Беседа на чужд език€10
  • Входът е безплатен в последния понеделник на всеки месец.

Казанлъшката гробница

Снимка на купола на Казанлъшката гробница с погребалния пир, шествието и колесниците
Източник: Kmrakmra, Wikipedia

През април 1944 г. войници копаят окоп на хълма Тюлбето в Казанлък, когато попадат на тухлена стена. Зад нея се открива тесен коридор, изписан с битки, а в края му — малка кръгла камера. Когато светлината стига до купола, от тъмнината изплуват лица.

Там горе един тракийски владетел се сбогува с жена си. Двамата седят на погребален пир, той нежно държи китката ѝ, а тя е свела поглед. Към тях върви шествие от слуги с дарове и коне, а около върха на купола се надбягват колесници. Сцената е рисувана преди около 2300 години.

Стенописите се оказват толкова ценни, че през 1979 г. гробницата влиза в списъка на ЮНЕСКО. Те обаче са и много крехки, затова оригиналът е затворен, а посетителите разглеждат точно копие наблизо, в същия парк.

Работно време:

Копие: всеки ден, 09:00–17:00

Вход:

Цена
Възрастен€3
Пенсионер€2
Ученик или студент€1
Дете под 7 г.Безплатно
Беседа на български€2
Беседа на чужд език€5
  • Входът е безплатен в последния понеделник на всеки месец за индивидуални посетители. Има и комбинирани билети за няколко гробници и музея, от €7,50 до €20.

Севтополис и язовир „Копринка“

Визуализация на проекта за Севтополис: древният град, обграден с кръгла стена насред язовир „Копринка“
Източник: Комплекс „Артемида“

Застанете на брега на язовир „Копринка“ и погледнете водата. На около 20 метра под нея лежи Севтополис, столицата, която цар Севт III издига в края на IV век пр. Хр. и кръщава на себе си. Дворецът му служи и за светилище, а около него, зад крепостни стени, са улиците и къщите на неговите хора.

През 1953 г. археолозите откриват в двореца каменна плоча с надпис на гръцки. В нея е записана клетва, в която важните решения взема не Севт, а съпругата му, царица Береника, заедно със синовете им. Затова учените смятат, че по това време царят е бил тежко болен или вече мъртъв.

Самият град е открит случайно през 1948 г., когато в долината започва строежът на язовира. Археолозите получават шест години за разкопки, но строежът не спира и през 1954 г. водата залива Севтополис. Находките са в музей „Искра“, а тук, на брега, само гладката повърхност пази тайната на града.

Могилите край Шипка

Снимка на могилата Оструша край Шипка с бялата сграда над входа на гробницата
Източник: Filipov Ivo, Wikipedia

Пътят от Казанлък към Шипка минава покрай зелени хълмове, които лесно ще вземете за естествени. Това са тракийски могили, а под много от тях се крият гробници на владетели. Една от тях местните наричат Голямата Косматка заради дърветата, които я покриват.

През есента на 2004 г. екипът на Георги Китов започва да я разкопава. Още пред входа археолозите намират заровената бронзова глава на Севт III, а на 4 октомври Китов става първият човек от 23 века насам, който влиза вътре. Минава през камера, в която лежи скелетът на кон, после през двукрила каменна врата и стига до погребалната камера, издълбана в един гранитен блок от над 60 тона. Там го чакат златен венец от дъбови листа и жълъди, златна чаша за вино, бронзов шлем с името на Севт и наколенници с позлатени женски лица.

60+тона

тежи гранитният блок, в който е издълбана погребалната камера на Голямата Косматка.

Съвсем наблизо е Оструша, могила, висока над 20 метра, под която има гробница с шест помещения. Главната ѝ камера е издълбана в два огромни гранитни блока, а от изрисувания ѝ таван е оцеляло почти само едно лице — млада жена, която и днес ви гледа отгоре. Кои гробници са отворени в момента, ще разберете в музей „Искра“, който ги стопанисва.

Работно време:

И двете гробници: всеки ден, 09:00–17:00

Вход:

Голямата КосматкаОструша
Възрастеноколо €3€3
Пенсионер–€2
Студентоколо €1€1
Дете под 7 г.–Безплатно
Беседа на български–€2
Беседа на чужд език–€15
  • Комбиниран билет за около €10 включва пет гробници: Голямата Косматка, Оструша, Шушманец, Хелвеция и Грифоните.
  • В Оструша входът е безплатен в последния понеделник на всеки месец за индивидуални посетители.

Ден 6: Разград и Абритус

Казанлък → Разград: около 3 ч

Снимка отвисоко на крепостната стена и кулите на Абритус в края на Разград
Източник: Wikipedia

Лудогорието е вълнист земеделски край с малки села и много небе. Пътят дотук е дълъг, но в края му ви чакат две истории: полето, на което за първи път римски император загива в битка с чужд враг, и гробницата на цар, надхитрил наследник на Александър Велики.

През лятото на 251 г. император Деций преследва готите на вожда Книва, които опустошават римските провинции на юг от Дунав. При Абритус готите го примамват към блато. Още в началото на битката стрела убива сина на императора, Херений Етруск. Според историка Йорданес Деций не спира битката, а казва на войниците си:

Никой да не скърби. Смъртта на един войник не е голяма загуба за държавата.
Деций, според Йорданес, „Гетика“, VI в. сл. Хр.

Римската армия затъва в блатото и е разбита. Деций загива, а тялото му така и не е намерено — той е първият римски император, убит в битка с чужд враг.

Днес Абритус е археологически резерват в края на Разград, с участък от крепостната стена и музей. Най-ценното в него е съкровище от 835 златни монети, заровено векове след битката. Разград е и удобното място за нощувка преди Свещари.

Работно време:

СезонЧасове
1 април – 31 октомвриВсеки ден, 09:00–17:00
1 ноември – 31 мартПонеделник–петък, 09:00–17:00; събота и неделя обикновено със записване или затворено

Вход:

Музей и лапидариумИнтерактивен музей
Възрастеноколо €3около €5
Ученик, студент или пенсионероколо €1около €2,50
Семеен билетоколо €5около €10
Дете до 7 г., човек с уврежданеБезплатноБезплатно
  • Беседите с екскурзовод са от около €5 до около €13 според маршрута и езика.

Ден 7: Свещари и Варна

Разград → Свещари: около 1 ч
Свещари → Варна: 2 ч 30 мин – 3 ч

Свещарската гробница

Снимка на каменните кариатиди с вдигнати ръце в Свещарската гробница
Източник: Traventuria Ltd

Около 292 г. пр. Хр. Лизимах, един от наследниците на Александър Велики, тръгва на поход срещу гетите и попада в плен. Гетският цар Дромихет обаче не го убива, а урежда пир: на македонците сервират в злато и сребро, на гетите — в дървени съдове. Защо, пита царят, богат владетел като теб воюва с народ, който живее толкова скромно? Лизимах се връща у дома жив, след като сключва мир.

После Дромихет изчезва от историята. През 1982 г. археолози разкопават Гинина могила край Свещари и влизат в три камери с каменни сводове. В последната ги посрещат десет каменни жени с вдигнати ръце, наполовина хора, наполовина растения — единствените такива фигури в тракийските земи. Над тях висока жена увенчава ездач с венец: мигът, в който владетелят става безсмъртен.

Странното е, че нищо тук не е довършено — нито стенописът, нито фигурите, сякаш майсторите са оставили инструментите насред работата. Дали гробницата е на Дромихет и дали царят е умрял по-рано, отколкото са очаквали, никой не знае. От 1985 г. тя е в списъка на ЮНЕСКО, а в малката камера тази загадка се усеща съвсем близо.

Работно време:

Часове
Сезонот средата на март до края на ноември
Сряда–неделя09:00–12:30 и 13:00–16:30 (последен вход в 16:00)
Понеделник и вторникЗатворено

Вход:

Билет, по цени от май 2026 г.Цена
Възрастен€8,18
Ученик или пенсионер€4,09
Комплексен билет за „Сборяново“ (гробницата, античният град Хелис и Демир баба теке), възрастен€18,41
Комплексен билет за „Сборяново“, ученик или пенсионер€9,20
Дете до 7 г., човек с уврежданеБезплатно
  • Вътре се влиза само с група и екскурзовод от посетителския център, а групите са малки, затова в натоварени следобеди може да почакате.
  • Групи над 10 души трябва да резервират предварително.

Без кола до Свещари: ако стигате с такси от Исперих или Разград, търсете ясно обозначена кола на утвърдена фирма и уговорете връщането, преди да тръгнете — гробницата е далеч от града.

Археологически музей, Варна

Снимка на жълтата неокласическа сграда на Археологическия музей във Варна, със знаме на покрива и дървета отпред
Източник: Wikipedia

Последната история е най-старата. През 1972 г. багерист копае изкоп за кабел край Варна, когато лопатата на машината изважда златни украшения. Строежът спира, идват археолози и разкопките продължават години. Под земята лежи некропол на около 6500 години с близо 3000 златни предмета — сред най-старото обработено злато в света.

6500години

е златото от Варненския некропол, хилядолетия по-старо от всяка тракийска държава.

Най-богатият гроб, № 43, принадлежи на мъж, погребан с повече от килограм и половина злато: гривни, накити и скиптър, обкован със злато. Вероятно е бил вожд или жрец — един от първите хора в историята, чиято власт личи по златото му.

Още по-загадъчни са гробовете без тела: в тях вместо покойник лежат глинени маски със златни украшения на мястото на очите и устата. Кого са оплаквали хората, които са ги погребали, не знаем. Знаем само, че златото е било тук хилядолетия преди траките — и днес го виждате в Археологическия музей във Варна.

Работно време:

СезонЧасове
Май–септемвриВсеки ден, 10:00–17:00 (затворено на 1, 6 и 24 май)
Зима (от 1 ноември)Вторник–събота, 10:00–17:00

Вход:

БилетЦена
Възрастен€10
Ученици€4
Групи от 15 или повече възрастни, на човек€8
Деца до 7 г.Безплатно
  • Отделете около час за залата със златото. Предметите са малки и надписите лесно се прескачат; не всички са на английски.
  • Билети се продават само на касата.

Още един ден: Враца и Рогозенското съкровище

София → Враца: 1 ч 30 мин – 2 ч в посока

Снимка на сребърни и позлатени съдове от Рогозенското съкровище, сред тях кани и фиали с релефи
Източник: Институт по балканистика с център по тракология, Wikipedia

През есента на 1985 г. тракторист копае в градината си в село Рогозен, когато лопатата му удря метал. Под пръстта лежат десетки сребърни съдове. За находката научава музеят във Враца и на мястото започват разкопки, а през януари 1986 г. археолозите откриват наблизо още толкова съдове — общо 165 съда, над 20 кг сребро, част от тях позлатени.

165съда

сребро от една-единствена градина в Рогозен — над 20 кг, част от него позлатено.

Когато реставраторите почистват среброто от пръстта, съдовете започват да разказват своята история: по тях са изобразени богове и герои от митовете, а на някои са издълбани имената на одриските царе Котис I и Керсеблепт. Затова се смята, че са били царски дарове, събирани с поколения.

Остава въпросът защо някой заравя такова богатство в градина. Най-вероятно при опасност — може би когато армията на Филип II навлиза в Тракия — и никога не се връща за него. Днес съкровището е в Регионалния исторически музей във Враца.

Работно време:

ДенЧасове
Понеделник–петък09:00–17:30
Събота, неделя и празници09:00–12:00 и 13:00–17:30

Вход:

Цена
Възрастен€4
Ученик или студент€2
Семеен билет (1–2 родители и до 3 деца на 7–18 г.)€4
Дете до 7 г., човек с уврежданеБезплатно

За седем дни ще минете от светилищата на Старосел и скалните градове на Родопите през царските гробници около Казанлък до най-старото злато в света във Варна. Траките не са оставили книги, но след този път ще можете сами да разкажете историята им — от могила на могила.

Сезони

Могилите не се променят през годината, но пътят до тях — да. Пролетта събужда Розовата долина, лятото носи Празника на розата и жега по голите скали, есента е най-меката, а зимата затваря част от обектите.

Мар–Апр
Май
Юни
Юли–Авг
Сеп
Окт–Ное
Дек–Фев

Март – май

Пролет

Зелено и тихо. Свещари отваря в средата на март, а в края на май в Розовата долина започва розоберът. След дъжд чакълените пътища може да са кални.

Юни – август

Лято

Розите и жегата. В началото на юни Казанлък празнува Празника на розата, но по голите скали на Перперикон и Татул почти няма сянка. Тръгвайте рано и носете вода.

Септември – ноември

Есен

Най-хубавият сезон. Мека светлина, гроздобер в лозята около Старосел и всички обекти отворени, без летните тълпи. Свещари затваря в края на ноември.

Декември – февруари

Зима

Сезонът на музеите. Свещари е затворена, Абритус работи само в делнични дни, а откритите обекти може да са заледени. Златото и среброто във витрините обаче ви чакат.

Практични съвети

Повечето обекти по маршрута са малки и в селски райони, затова малко планиране спестява много.

  • Много обекти почиват в един ден от седмицата: проверете, преди да тръгнете
  • Носете пари в брой: малките каси и селските кафенета често ги предпочитат, а картите може да не минат на отдалечени места

Първо проверете почивния ден

  • Пътеките са неравни, затова носете обувки със сцепление
  • След разходка из висока трева проверете за кърлежи

Обувки със сцепление

  • Не се катерете и не местете камъни: могилите, стените и гробниците са крехки
  • Стойте по пътеките и питайте, преди да пуснете дрон
  • Спешният номер е 112

Гледайте, без да пипате

Полезни връзки

Всички подробности тук са ориентировъчни, затова проверете официалните източници, преди да тръгнете.


Траките отдавна ги няма, но по този път гласът им се чува ясно: в изписаната двойка, хванала се за ръце под купола, в сребърните съдове, излезли от една градина в Рогозен, в каменното стълбище над Кърджали, където според легендата някога е говорил оракул. Вижте златото в музея, после застанете на могилата, от която е излязло, и тихите ниви ще разкажат останалото.

Приятно пътуване!